poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: Вземи се в ръце
http://poeziageri.blogspot.com/2011/01/blog-post_1026.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Вземи се в ръце. Когато без тебе замине. Щастливият утринен влак,. Когато по релсите сини. Танцува самотният сняг -. Не свивай обидено устни. Не викай с ранено сърце. Щом нещо в живота изпуснеш-. Вземи се в ръце! Когато вълна те удари. Внезапно сред тихо море.
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: 2010-12-12
http://poeziageri.blogspot.com/2010_12_12_archive.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Когато дъх не ти остава. Когато искаш да умреш. Когато шанс не ти се дава. Без да можеш да се спреш. Поне едно дете щастливо. На нуждаещ се ръка. Когато ти сълзят очите. За да опитваш пак. Когато разминеш се с мечтите. За да пробиваш своя мрак. Търсене в този блог.
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: 2010-11-07
http://poeziageri.blogspot.com/2010_11_07_archive.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Приятелите са като злато,. Заровено във земните недра. И като птиците сплотени в ято. До теб са щом изпаднеш във беда. Приятелството се доказва с времето. И уред за мерило няма засега,. Понесли тежестта на бремето. Взаимно си протягате ръка. Че няма надежда,.
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: ОТКРИВАМ ТЕ
http://poeziageri.blogspot.com/2011/01/blog-post_9496.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. И жар ми донеси,. В косите ми разливай всяка тръпка. Помилвай ме, а после… ме люби,. Отпивай тялото ми с бавни глътки. Като вълна във мене се разлей! На капки малки аз ще те отпивам. Моля те, недей –. Това е миг, във който те откривам. Публикувайте в блога си!
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: Молитвa
http://poeziageri.blogspot.com/2011/01/blog-post_5330.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Онзи Сън за Любовта,. На женските ми длани. И разпилените от Обич. Крачки ми върни,. Че зъзнат в мене. Да лумне Лятото,. И кална от съмнения,. Но плодна да е всяка Есен,. А Зимата - да скрие. В звънчетата на детска песен. Коленичила да моля,. Прокъсана и жадна реч.
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: 2010-11-21
http://poeziageri.blogspot.com/2010_11_21_archive.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Връзки към тази публикация. Публикувайте в блога си! Връзки към тази публикация. Публикувайте в блога си! Добър ден, Господин Интерес,. Добре дошъл, заповядай, седни. Може би благосклонен си днес. Да поговорим пред чашка кафе. Всемогъща е твоята власт -. Връзки к...
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: Сънувам ли?
http://poeziageri.blogspot.com/2011/01/blog-post_1804.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Стъпките ти в края на нощта? Ръката ми. О, Боже, става чудо,. Задържа плахо твоята сълза! Очите ти. така са помътнели. Угаснали са шепата звезди. Не се обръщай тъжно. Не прикривай. Набъбнали от времето следи. Напомняш ми на някой от преди.). И мен боли ме.
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: Прибирам се.
http://poeziageri.blogspot.com/2011/01/blog-post_9730.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Прибирам се. Посреща ме дъждът -. Студен, като сърцето ми разбито. Не искам да ме помни този град. Или защо се връщам да ме пита. Изминаха години. Много прах. От чужди градове по мен полепна. Дали се лъжех - но щастлива бях. Зелени стихове в съня си шепнех.
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: Приятелите винаги остават
http://poeziageri.blogspot.com/2011/01/blog-post_9079.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Приятелите със черти познати. Не носят на ревера си емблема. Откриваме ги само по душата,. Опора щом ни дават без да вземат. За себе си мълчат, но ни изслушват,. Разделят наш'те грижи, свойте ризи. Приятелството не е бар задушен,. Във който хора влизат и излизат.
poeziageri.blogspot.com
Любими стихове: 2010-11-14
http://poeziageri.blogspot.com/2010_11_14_archive.html
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин. Това, което ти се опитваше да ми обясняваш толкова дълго време, аз го разбрах едва, когато намерих себе си! Всеки си имал различен път, по който да стигне до своето щастие. Разбрах го, като начертах собствения си път. Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта.
