napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Януари 2012
http://napisvachi.blogspot.com/2012_01_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Вторник, 31 януари 2012 г. Мамо, мамо. виж кученце- каза Жорко. Малкото кученце се беше свряло в ъгъла на градинката, изглеждаше стреснато. Ей така – без причина, тя се опита да им обясни, че има малко дете, но те не искаха да я слушат. Мамо, виж колко е сладко, може ли да го задържим? Не може, Жорко, то си има майка, тя ще го търси. Сигурно е някъде наоколо, скоро ще се появи и ще го потърси. Когато видя колко лакомо изяде кроасана на детето й и колко немощно изглежда горкот...
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Май 2012
http://napisvachi.blogspot.com/2012_05_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Понеделник, 28 май 2012 г. По врата й преминаха тръпки, тя се изправи и погледна към него: той още спеше. Облече се и отиде в кухнята, стъпките й се приглушаваха от дебелия килим. Видя счупената кафеварка, в която още имаше изстинало и засъхнало кафе. Мислите й започваха да се подреждат, докато набираше номера на таксито. Погледна часовника си, беше спрял. Тя се стресна. Отвърна поглед от кафеварката и зелените й очи се настаниха плахо върху неговите. Не зная. Далеч. Обичаше ...
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Януари 2011
http://napisvachi.blogspot.com/2011_01_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Четвъртък, 27 януари 2011 г. Той честичко се виждаше със нея. А след това си тръгваше успокоен. Заставаше сред хората, и викаше: „Аз смея,. Аз смея се, но винаги съм откровен.”. На хората, като че ли, им дремеше за него. Те бързаха за работа, за среща, за това,. Което караше го да се вижда с нея,. Което раждаше таз гадна суета. Те бързаха, а той не толко,. Препускаха във този ден студен,. Той чуваше, а не те, толко,. Тоз шум от хора и машини породен. Публикувайте в блога си!
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Юни 2014
http://napisvachi.blogspot.com/2014_06_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Четвъртък, 19 юни 2014 г. Такъв ми бил късметът. Защо ми трябваше да си купувам кафе с късмет точно преди партито – още не зная. Но така или иначе – ето го и късмета: „Не се събирайте с шумни компании” – егати късмета! Качвам се по стълбите към партито, а той с мен, късметът ми – ходи след мен и се опитва да ме спъне. Облечен е в някакви шарени дрехи, които ужасно започват да ме дразнят. Нея виждам отдалеч, но не е сама. Все пак решавам и тръгвам. Лош късмет, а? Сельодката бе...
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Юни 2013
http://napisvachi.blogspot.com/2013_06_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Вторник, 4 юни 2013 г. Аз взимам егото си и го пръскам на безброй парчета. Пиша широко усмихнат със сълзи в очите. За весели хора на плажа. Те седят и си пийват Каменица Фреш, а тук е сиво- от една седмица небето е мрачно и даже от време на време вали. Силен трясък, после пукот, накрая шамар и ето- всичко е друго. Оглеждам се, но нищо не е там, където е било преди. Всичко е наопаки- друго! Събуждам се. спал съм цяла година. Всичко се е променило, нищо не е същото! Крещя отнов...
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Октомври 2011
http://napisvachi.blogspot.com/2011_10_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Понеделник, 31 октомври 2011 г. За полицай Георгиев няма скрито-покрито. (Това е една история за случайната среща на полицай Георгиев, неговия колега и Иванчо в един слънчев петъчен следобяд.). За полицай Георгиев няма скрито-покрито. Това е една история за случайната среща на полицай Георгиев,. Неговия колега и Иванчо в един слънчев. Иванчо, млад момък, надхвърлил двайсетте, пък. Да вземе картофи, масълце и една бозичка. Вече, почти беше стигнал до входната врата на блока, к...
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Декември 2011
http://napisvachi.blogspot.com/2011_12_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Сряда, 21 декември 2011 г. 8222;Коледен дух”. Тя отвори очи чак в отрупаното с елхички ремарке на Рашо и веднага разбра – беше истина! Легендата гласеше, че когато малките елхички биват отсичани, тогава малките им душички успяват, благодарение на коледния дух, да останат живи до Коледа. Някога група синигерчета беше кацнала отгоре й. Бяха започнали да клюкарстват за него. Ах, колко щастлива се чувстваше тогава тя! Когато камионът на Рашо Дървото спря, тя седеше спотаила дъх и...
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Септември 2011
http://napisvachi.blogspot.com/2011_09_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Понеделник, 26 септември 2011 г. Издишам. миг спокойствие, а после следва трепет. Пак вдишвам аз от есенния ден. Тя вдишва и поглежда ме в очите. Издиша. аз съм в неин плен. Тя смее се. аз още мисля. Подхваща тя куплета развален. Разсмивам се. куплета се заплита. Опитвам се да го разкажа, ала тя седи до мен. Поглеждам я, поглеждам я в очите. Тя гледа мойте, точно в този миг. Усмихвам се, куплета се разплита. Със нисък глас изричам, туй що иска вик. Пътуваме по паркове и гари.
napisvachi.blogspot.com
Разкажи: Юни 2011
http://napisvachi.blogspot.com/2011_06_01_archive.html
Един блог на Георги Златков. Вторник, 14 юни 2011 г. Те казват ми, че трябва да се махна. Да тръгна някъде на път. Да търся другаде богатства. Отговорът- скрит.Върпосът- тъп. Да правя другаде семейство. На друг език да кажа „да”. Дете да храня в празно детство. Далеч от звучното „мама”. Оттука никой не те гони. Те те примамват да решиш. Че няма никаква изгода. За гнил народ да се въртиш на шиш. И тръгваш ти на запад, смело. Усмихваш се, но сбръчкваш чело. Тъга ли е това, сега? Ти знаеш ние ще сме тука.
